Видеорекордер: NVR и DVR

Камерата вижда, но някъде трябва да се пази видяното. Това място обикновено е видеорекордерът — малка кутия с твърд диск вътре, която приема образа от всички камери, записва го и позволява да се гледа на живо или назад във времето.

DVR и NVR — каква е разликата

• DVR (цифров видеорекордер) работи с аналогови камери. Образът идва по кабел направо в рекордера и там се превръща в цифров запис. Тоест „мисли“ рекордерът.
• NVR (мрежов видеорекордер) работи с IP камери. Камерата сама обработва образа и го праща по компютърната мрежа. Рекордерът основно го записва и може да добави още обработка.

Двата вида не са взаимозаменяеми: аналоговата камера се свързва към DVR, а IP камерата — към NVR. Подробно за двата вида камери — в статията „IP или аналогови камери“.

Хибриден рекордер

Съществуват и хибридни рекордери, които приемат и аналогови, и IP камери. Те са удобни, когато една стара система се обновява постепенно: старите камери остават, а новите се добавят една по една.

Какво има вътре и какво прави

• Твърд диск. Записите се пазят на диск. Когато дискът се напълни, рекордерът обикновено презаписва най-стария запис. Това е настройка — ако се изключи, записът спира, когато дискът се напълни. Колко дни побира един диск — в отделната статия за диска.
• Канали. Всеки рекордер има определен брой канали — толкова камери могат да се свържат към него. Подробно — в статията за каналите на рекордера.
• Вграден PoE суич. Много NVR рекордери имат вградени мрежови гнезда с PoE. Тогава всяка камера се включва към рекордера с един кабел, по който получава и ток. Производителите ги наричат „всичко в едно“.
• Гледане и търсене. Към рекордера може да се включи монитор, а записите се гледат и от телефона.

Рекордерите идват с готов софтуер и не изискват отделна компютърна настройка. За по-големи обекти има и рекордери за монтаж в шкаф.

Има ли нужда от рекордер?

Не винаги. Има и други начини да се пази записът:

Запис на карта в камерата

Много камери имат слот за карта с памет. Камерата записва сама — постоянно, по график или при движение — и презаписва най-старото, когато картата се напълни. Производителите посочват, че картата може да е основното място за запис, а не само резерва.

Предимството е, че записът продължава дори при спрял интернет или мрежа. Ограниченията: - Картата сама не е резервно копие. Ако камерата бъде повредена или свалена, записът може да се загуби с нея. - Картите се износват. Обикновените карти издържат по-малко при постоянен запис. Нужни са карти, предназначени за видеонаблюдение. - Капацитетът е по-малък от този на твърд диск, затова и дните запис са по-малко. - Гледането отдалеч изисква връзка — при спрял интернет записът се пази, но не се вижда отвън, докато връзката не се върне.

Запис в облака

Записът може да се изпраща и към облачна услуга в интернет. Тогава той е извън обекта и се пази, дори камерата да бъде повредена или открадната. Но зависи от интернет връзката и обикновено от абонамент — месечен или годишен.

Компютър със софтуер

Вместо рекордер може да се използва и обикновен компютър със специален софтуер за видеонаблюдение. Това е по-гъвкаво, но изисква повече поддръжка.

Кога рекордерът е най-добрият избор

• когато камерите са повече от една-две;
• когато искате постоянен запис за повече дни;
• когато искате всички камери да се гледат на едно място;
• когато записът трябва да е в обекта, независимо от интернет.

Често двете се съчетават: рекордерът е основното място за запис, а картата в камерата пази образа, ако връзката между камерата и рекордера прекъсне.

Къде се слага рекордерът

Рекордерът е сърцето на системата и си струва да е на сухо, проветриво и защитено място, което не се вижда веднага. Производител на рекордери обяснява защо: при взлом извършителите често търсят рекордера, за да унищожат записа. За системи с повече оборудване рекордерът, мрежовият суич и захранването често се събират в заключващ се шкаф. Това е описано в статията за каналите на рекордера и комуникационния шкаф.

Често задавани въпроси

Източници

1. Wikipedia — Network video recorder — NVR записва на диск, карта и др.; при NVR образът се кодира в камерата, при DVR — в рекордера; хибридни NVR/DVR; обикновен компютър със софтуер (VMS) като по-гъвкава алтернатива.
2. Axis Communications (производител) — Network video recorders — Готови рекордери с предварително настроен софтуер; модели „всичко в едно“ с вграден (PoE) суич; рекордер 1U за шкаф.
3. Axis Communications (производител) — Challenging the myths of edge storage — Запис на карта в камерата — постоянен, по график или при събитие, презаписва най-старото; може да е основно хранилище или резерва при прекъсната връзка; записът продължава при спряла мрежа; картата сама не е резервно копие; живот на картата не е гарантиран, обикновените карти се износват; отдалеченият достъп чака връзката.
4. Reolink (производител) — LTE Security Cameras: What You Should Know — Запис на карта или в облачно хранилище.
5. SCW (производител на системи за видеонаблюдение) — What happens if the NVR hard drive gets full? — Рекордерите са настроени да презаписват най-стария запис, за да не спира записът; функцията може да се изключи — тогава записът спира при пълен диск.
6. AvertX (производител на рекордери) — Where Should I Place My Recorder? — Рекордерът — на защитено, заключено, сухо и проветриво място, по възможност скрито; крадците често търсят рекордера.
7. EZVIZ (производител на камери) — CloudPlay, облачен запис — Облачният запис е платен абонамент (месечен или годишен, с пробен период); записът не се губи при кражба на камерата или повреда на картата.